Целуни мама за сбогом

Имаш точно минута, за да попиташ как са децата ти. Виктор? За Бога, къде си? Ако отново ме запиташ, ще се разплача. Дона усети как паниката я завладява и се опита да говори спокойно. Как е Адам? А Шарън? Добре са - отвърна той беземоционално. - На Шарън изобщо не й липсваш. "Тя никога няма да ме забрави," помисли си Дона. "Няма начин." Адам пита за теб. Сърцето на Дона започна бясно да тупти. Какво му каза? Че вече не желаеш да го виждаш и че имаш ново семейство, което предпочиташ пред него! Виктор, не можеш да му кажеш това! Боже мой, така просто не можеш! Твоите шейсет секунди свършиха, Дона. Сбогом...