Походът на исляма 600г.сл.Хр.-800г.сл.Хр. Т.6

„Откакто погребах своя господар, съм принуден да тъгувам в самота“ - оплаква се един победен воин в англосаксонска приказка от 8-и век. „Напуснах родината си и сега плавам по студените морета, за да намеря нов господар – такъв, който е щедър на злато и гостоприемен, така че да ме покани на чаша у дома си и да ми помогне да забравя мизерията си.“

Войниците навсякъде жадуват за силен и щедър лидер. Но връзката между войника и неговия господар достига най-висока степен на преданост там, където той претендира за управление под божествена благословия. Такова е непоклатимото чувство на вярност сред арабските бойци към своите водачи в ислямската държава. Пустинните воини оставят зад себе си грабежи, за да участват във войни, които смятат, че ще им донесат както материални награди тук на земята, така и вечна възнаграждение след смъртта. Жаждата за богатство и религиозната набожност движат рицарите в борбата срещу арабите в Европа при франкските монарси, а също така защитават свещени територии от нашествениците китайския императорски гарнизон.

По-идеалистичните среди сред войниците не искат заплащане за усилията си; обаче разумните владетели бързо откриват начини как да ги наградят. „Нека Бог те закриля и ти носи голяма плячка“, казва Мохамед на един свой командир. Когато воинът изразява недоволство относно факта, че не е приел исляма „заради богатството“, Мохамед го успокоява: „Честното богатство е полезно само за честния човек.“