Николай ІІ - последният цар

Анри Троая, роден през 1911 г. в Москва, е ревностен хроникьор на руската монархия и с всяка своя книга утвърдил статута си като дълбок биограф и умел разказвач. В сцената от 1916 година, руският цар Николай II, който носи тежестта на властта като върховен главнокомандващ, се навежда над сантиментален роман и избърсва сълзите си. По това време войната опустошава страната, а мощта на хилядолетната империя намалява. Тази картина показва истинския характер на Николай II – самодържец по необходимост, но не и по призвание; той е силно привързан към семейството си и изпитанията от властта го натъжават. С безпомощността пред глобалните промени в началото на XX век той все повече се влияе от мистичните идеи на любимата си Аликс и разгулния Распутин. Разделен между страхливия парламентаризъм и абсолютната монархия, игнорирайки настойчивите протести срещу режима в Свещена Русия, владетелят е принуден да абдикира. Чрез този акт той открива пътя за коренна трансформация в историята, чиито последствия продължават да се усещат почти сто години по-късно. Убийството му през нощта между 16-ти и 17-ти юли 1918 г., което шокира цивилизования свят, поставя зловещ край на последния представител от династия Романови — човекът не успял да осъзнае историческата значимост на своя мандат.