Източни Родопи. Геоложки феномени, богове и хора

Ние, геолозите, сме като циганите. Циганите катунари. От град на град, от село на село, от махала на махала. Като ходим по гори и чукари, съставяме геоложки карти и търсим полезни изкопаеми. Рудодобив е имало откак се е появил човекът. Един от методите за търсене на полезни изкопаеми е откриването на стари минни изработки („рупи“). Такива в Източните Родопи има много.

„Пътят на цивилизацията“ от Месопотамия към Европа е минал през Балканския полуостров. Златните находки от Варненския некропол са датирани на 4,6-4,4 хил. г. пр. Хр. Траките са дошли на Балканския полуостров около 3 хил. г. пр. Хр. Златното находище Ада тепе в Източните Родопи доказа, че е имало рудодобив още през II хил. г. пр. Хр. Траките били ненадминати рудари и имали високо развита култура, но нямали писменост. Затова за тях знаем от други (преди всичко гръцки) писмени източници. Гърците, а после и римляните, взели много от тракийската култура и бит. Така тракийският бог на виното Загрей при гърците се преражда като Дионисий, а при римляните - като Бакхус. Също така тракийските празници на виното, розалиите, при гърците се превръщат в мистерии, а при римляните - във вакханалии.

Източните Родопи са много богати на различни всечени в скалите култови места - мегалити, скални гробници, скални ниши, „обсерватории“ и др. Около тях се намират и много артефакти - керамика, монети и др.

Владимир Георгиев

Двуезично издание - на български и английски език.