Източни Родопи. Геоложки феномени, богове и хора

Ние, геолозите, можем да бъдем сравнявани с циганските катунари. Пътуваме от един град в друг, от село на село и от махала на махала. Докато се движим из гори и хълмове, създаваме геоложки карти и търсим полезни минерали. Рудодобивът е практикуван още от началото на човешката история. Един от начините за откриване на полезни изкопаеми е идентифицирането на стари минни работи, известни като „рупи“. В Източните Родопи такива находища са много.

„Пътят на цивилизацията“ между Месопотамия и Европа минава през Балканския полуостров. Златните находки в Варненския некропол датират от 4,6 до 4,4 хилядолетия преди Христа. Траките пристигат на Балканите около 3 хилядолетия преди Христа. Находището Ада тепе в Източните Родопи потвърди наличността на рудодобив още през II хилядолетие пр.н.е. Траките били отлични майстори в добива на метали и притежавали развита култура, но нямали писменост; затова информацията за тях идва основно чрез гръцките исторически източници. Гърците и по-късно римляните усвоили много аспекти от тракийската култура - например богът им Загрей става Дионисий при гърците и Бакхус при римляните; а техните празници свързани с виното – розалиите – трансформирани първо в мистерии при гърците и след това във вакханалии у римляните.

Източните Родопи разполагат с множество впечатляващи култови места – мегалити, скални гробници, ниши и „обсерватории“. В околностите им могат да се намерят множество артефакти като керамика или монети.

Автор: Владимир Георгиев

Текстът е публикуван двуезично - както на български, така и на английски език.