Детството и семенцата на щастието

Ние, възрастните, от перспективата на натрупания опит и дистанцията от детството си можем да забравим чистата радост, която произтича от чувството за обич и сигурност. Ако сте имали щастието да изпитате това като деца – в онези прости мигове, когато ви гушкат в леглото или целуват малкото ви наранено пръстче – то вие сте истински късметлии. В противен случай вероятно знаете какво е да усещаш болката от липсата му. Един чудесен начин да запълните тази празнина е сами да подарите подобни моменти на дете; така ще почувствате как вътрешната пустота започва да се затваря.

Трудностите и неуспехите не са проблем – те също могат да бъдат част от магията на живота. Докато някъде през детството има безусловна любов, нейното влияние полива семенцата на щастието и те бързо започват да растат. Любовта не е всичко необходимо за човек, но почти нищо няма смисъл без нея. В контекста на любовта трудностите и сериозните падения водят до развитие.

Коренът на моралното поведение не се крие нито в нравоучителните речи, нито в познанието за Десетте божи заповеди. Те може би определят правилата, но не дават мотивация за следването им.

Темите относно източниците на детското щастие и влиянието му върху бъдещото развитие са разгледани подробно от известния клиничен психолог д-р Едуард Халоуел в книгата „Детството и семенцата на щастието“. Авторът предлага пет стъпки (близост, игра, практика, майсторство и признателност), които всеки родител може да използва с цел подпомагане развитието на своите деца към пълноценно щастлив живот. Този подход може успешно да бъде приложен както от родители, така и от учители или всички занимаващи се (професионално или любително) с деца.