Дечица божии

В последния си роман „Дечица божии“ (2012) хърватската авторка Татяна Громача (1971) изследва динамиката между обществото и личността. Въпреки че темата напомня на предишната й творба „Негър“ (изд. „Панорама“, 2012), тук акцентът не е поставен върху тесните семейни връзки в провинциална среда от 90-те години, а по-скоро върху непосредствените отношения между майка и дъщеря. Книгата представлява задълбочен анализ на психичната болест на майката, представена с точност и детайлност. Съставена е от отделни фрагменти, които показват разпадащия се свят на главната героиня. Това произведение е искрено и саморазкриващо се, което не лъже читателя и смело разглежда обстоятелствата около влошаването на състоянието на майката: рязките промени в обществените нагласи по време на войната в Хърватия, негативното отношение към различията, национализма, душевното обезличаване и загубата на моралните ценности – тези скрити травми у хърватското общество намират отражение върху психично болната жена и стават видими за нас както във външния им аспект, така и в най-интимните им проявления.