Да прецакаш Чърчил

Стоян Вълев е създател на романа „Когато Господ беше в отпуск“, двутомното произведение „Българският Декамерон“, което разглежда народния еротичен фолклор, както и сборника с разкази „Време за изневери“ и колекцията с преразказани от него „Най-страшните български приказки“. Преди да се отдаде напълно на литературата, той завършва Пловдивския университет и проявява силна преданост към журналистиката в родния си град. Работи активно във вестник „Отечествен глас“, бил е редактор на друг известен вестник – „Комсомолска искра“ и активен сътрудник на радио „Пловдив“. По-късно става главен редактор на седмичника на СДС – вестник „Свобода“, а след това основава, съиздава и е първият главен редактор на вестник „Марица“. В момента той изпълнява ролята на отговорен редактор за електронния литературен ежедневник КНИГИ NEWS.

Присъствието на световни критици в литературната сфера е рядкост. За мен такъв критик е руснакът Висарион Григориевич Белински, който през годините безспорно определя трима гении сред руските писатели: Пушкин, Лермонтов и Гогол. От тази гледна точка Стоян Вълев представлява истинско явление за нашия регион. Той притежава талант, дълбочина, смелост и понякога провокативност; като цяло обаче остава важна фигура в българската литература, която заслужава внимание и уважение...

Александър Томов

Стоян Вълев продължава да бъде верен себе си чрез разнообразие от роли и амплоа. Следвайки пътя си през различни аспекти на журналистиката и запазвайки острия репортерски усет дори като главен редактор, той преподава руска литература в Пловдивския университет. Написал е едни от най-вдъхновяващите и човечни разкази у нас, изследвал страстите свързани с плътта чрез творбите "Българският Декамерон" и "Време за изневери", а със сборника "Най-страшните приказки" предлага уникален поглед върху жанра. Сега той ни представя исторически роман - "Да прецакаш Чърчил", който ни отвежда обратно към бурните времена около 9 септември 1944 година. Варна служи като сцена за едноактна политическа пиеса под режисурата на Сталин и Берия; самият Чърчил присъства там с пушеща пура отпред... А когато завесата падне - аплодисменти за автора!