Въстанията и тактиката на българския иредентизъм 1894-1904

Терминът „български иредентизъм“ се използва за обозначаване на стремежа към завършване на националното освобождение и обединение на всички български земи в една единна държава. Настоящото историческо изследване е насочено към периода между 1894 и 1904 г., когато българският национализъм достига своя връх, носейки със себе си силен оптимизъм. Тази динамична десетилетие от развитието по Източния въпрос е оградено между началото на Близкоизточната криза (1894–1898) и споразумението с Турция от 1904 г., което поставя край на Балканската криза, предизвикана от Горноджумайското и Илинденско-Преображенското въстание (1902–1904).