Европейските региони - формално следване на номенклатурата или използванена възможностите за сближаване

Монографията разглежда концепцията за сближаване в социално-икономическото развитие на европейските региони, което съвпада с важен исторически момент - основаването на Европейската икономическа общност. Вече повече от петдесет години се реализират програми и проекти за социална кохезия в страните членки на ЕС, а с настъпването на новия програмperiod (2014-2020 г.) те ще продължат да бъдат приоритет за Съюза.

Авторът анализира понятието "регион", като изследва неговата универсалност и множеството определения в научната литература, както и различните му проявления в Европа. Проучени са нуждата от структуриране на регионите според Номенклатурата на териториалните единици за статистически цели и липсата на единен стандарт за тяхното формиране сред „старите“ държави членки и тези, които се присъединиха през 2004 и 2007 г.

Фокусът е върху особеностите, предизвикателствата, целите, средствата и фондовете свързани с Кохезионната политика от нейното начало през 1957 г. до края на 2013 г. Изследват се разликите в социално-икономическото развитие между 270-те NUTS 2 региона в Европа и изпълнението на политиката за сближаване във всяка страна-членка. Анализират се тенденциите във българските райони от второ ниво, както и резултатите от седемте оперативни програми, реализирани по време на програмния период 2007-2013 г.

Монографията е насочена към преподаватели и студенти, а също така към практикуващи специалисти в областта на Кохезионната политика – включително представители на министерства, области and местни администрации или неправителствени организации.