Последният танц на Чарли Чаплин

„Вече шест години Смъртта идва при мен всяка Коледа. Сяда до мен и чака. Тогава аз обличам костюма на Скитника и представям пред нея някои от старите си скечове. Ако успея да я разсмея, получавам още една година живот. Това е нашият споразумение – ще живея, докато продължавам да я развлекувам.
Но тази вечер тя ще седне в моето кресло с хладен и сериозен вид, дори ако направя най-добрия си номер. Усещането ми е толкова силно, че го чувствам в костите си, които никога не са ме подвеждали: изглежда предстои краят на моята сцена.
Искам последните си часове да посветя на теб, Кристофър. Ти си най-малкото ми дете и едва петнайсетгодишен. Искам да ти кажа толкова много неща.
За живота ми се знае почти всичко. Но никому не съм споделял как всъщност започна кариерата ми или историите, които смятам да опиша сега; даже твоята майка, мила моя Уна, няма да повярва…“

Романът „Последният танц на Чарли Чаплин“ е удостоен с четири италиански литературни награди през 2013 г., а преводът му достига до 17 езика. В него истинските и измислените истории носят както комични така и тъжни нотки подобно на филмите на великия Чарли. Те представляват кадри от един емоционален сюжет за раждането на киното и легендарния персонаж Скитникa."