Кажи на вълците, че съм си у дома

1987 година. Единственият човек, който наистина разбира четиринайсетгодишната Джун, е вуйчо й – известен художник, страдащ от неизлечима болест, за която майка й отказва да говори. След неговата смърт тя получава само любимия му руски чайник, ценен портрет и книга с тайно послание между страниците. „Кажи на вълците, че съм си у дома” разказва трогателна история за страданията и състраданието, които водят до неочаквани утехи и необичайни приятелства; за израстването и решенията на възрастните; но най-вече за любовта – загубена и после отново намерена.