Игра и забава

Джеймс Солтър е икона на американската литература, считан за един от най-признатите автори и „златен стандарт“ в художествената проза зад океана. Неговият изящен стил се смята за пример от известни писатели като Греъм Грийн, Сюзан Зонтаг и Сол Белоу. Ричард Форд, носител на Пулицърова награда, дори заявява: „За любителите на белетристиката е безспорно, че Джеймс Солтър съставя американски изречения по-добре от всеки друг.“

Роден през 1925 г. в Ню Йорк, той вложил 89 години мъдрост в своето творчество. Завършва военната академия "Уест Пойнт" и служи като пилот по време на Корейската война. По чудо оцелява след самолетна катастрофа – машината му пада, а той приземява скачаща си върху дърво. След края на конфликта заменя полетите с уединението на писателя. Бил е съученик с Джак Керуак и близък приятел на Робърт Редфорд; романът му „Солови лица“ първоначално е сценарий за филм посветен именно нему. Той пише рядко и говори още по-малко; когато навършва 50 става алпинист, а от 2000 г. е член на Американската академия за изкуства.

При четене на този роман важи правилото да се потопиш напълно - само така можеш да усетиш неговата същност. Липсват динамични сцени или неочаквани обрати; няма множество герои с труднозапомнящи се имена.
Вместо това присъстват чувства – чувственост, еротика, любов и обреченост – осветлени така ярко, че пронизват страниците като мощна лупа.
Историята проследява трима души в тяхното дълго пътешествие из провинциална Франция при търсенето на страстта. Младият американеца Филип Дийн оставя зад себе си удобството на благополучие и престижно образование; решава да прекара няколко дни без планове или средства при своя приятел в Отюн край Дижон – но остава там месеци наред след срещата си с деветнайсетгодишната французойка Ан-Мари.
Докато той развива отношенията си с нея със самоуверено нахалство младостта предоставя възможността му да я спечели въпреки наличния й партньор.
Приятелят наблюдава всичко отвън - мечтае , завижда , фантазира , дописвайки огнения свят чрез собственото си въображение . Разказът ни потапя във физическата красота превъплътила се в поезия , поставяйки пред нас въпросa дали похотливостта ще доведе до истинска любов? В романа "Игра и забавление" това не случва . Но понякога животът предлага подобни моменти... нали?