Шифърът на древните българи

Книгата „Шифърът на древните българи” разглежда концепцията, че Варненско-Дуранкулашката цивилизация (Х-ІХ хил. пр. Хр.) е една от най-древните в човешката история и почти изчезва след Черноморския потоп (VІ хил. пр. Хр.). Според авторите, предците на българите са част от местното население на Балканите, което е било принудено да мигрира към нови територии. Въпреки катастрофалния инцидент, техният народ успява да запази част от културното си наследство и го пренася в Месопотамия, където създават шумерската цивилизация. По-късно те се свързват с т. нар. "морски народи" и основават второ поселение в Палестина - първото се намирало по поречието на река Струма. Чрез многобройните си преселения предците оставят белези от своето държавно устройство и култура в Египет, Индия, Китай и Сибир.

Авторите подчертават историческите връзки между прадедите на древните българи и различни азиатски племена, които преминавали през Европа в края на І хилядолетие пр. Хр. и І хилядолетие сл. Хр.

Цоневи – баща и дъщеря – анализират имената на племената с българска идентичност от езикова перспектива; заключението им е, че тези народи са приели древното название от прабългарските си предци през вековете до нас днес. Те приемат за основа понятието „българи” идването му от старинния бог Баал не като финикийско име, а като още по-древно черноморско божество, достигнало до Източното Средиземноморие в антична Финикия; така може да бъде обяснено защо потомци на древните българи включват групи като башкирци, уйтури и осетинци сред себе си.