Цюндел си отива

С дебюта си "Цюндел си отива", който критиците и читателите определят като "вертикално излитане" и една от най-забележителните малки книги в съвременната художествена литература, Маркус Вернер бързо заема важно място сред водещите швейцарски автори на ХХ век.

Романът, макар да е изпълнен със сложни връзки и пресечни точки с творчеството на Макс Фриш, майсторски вплита множество алюзии и скрити цитати. Това го превръща в значим философски и културен текст, без да му пречи увлекателността. Напротив – уязвимостта и вътрешното разпокъсване на главния персонаж Конрад Цюндел, неговото недоволство от опростенческото консуматорско общество, трудностите при идентификация с каквато и да било социална група и абсурдните ситуации около него са едновременно трогателни и трагикомични до гротеска; описанието им носи забавен ефект.

Следствие на отчаяние и резигнация, след почти кафкианска трансформация по време на своята екзистенциална криза, Цюндел изчезва безследно. Той оставя читателя с множество неизяснени въпроси.

"Трябва да тръгвам. Изключете ме от всички списъци или картотеки. Пустиня или джунгла, море или небе..."