Холбайн: Рисунки

Аугсбург, в края на 15-ти век, е търговски и индустриален център, известен с финансовите си институции и уважаваните банкери. Градът излъчва богата култура и динамичен артистичен живот, вдъхновени от величественото италианско ренесансово изкуство. През зимата на 1497-1498 година тук се ражда Ханс Холбайн - вторият син на прочутия художник Ханс Холбайн Старши. Няма как да наречем Германия единствена родина на Холбайн; Аугсбург, Базел и Лондон са три важни места в неговия жизнен път, които той носи със себе си равноправно. Тази многопластова принадлежност придава "космополитна" нотка както на личността му, така и на творчеството му.

Днес информацията за Холбайн е оскъдна – липсват писмени документи или спомени нито от него самия, нито от съвременниците му. Художникът не оставя следи относно своя живот или чувства; запазва дълбока тайна около своето кредо. На една рисунка виждаме младия Ханс като четиринадесетгодишно момче (изобразено от баща си до брат си Амброзиус), с проницателен поглед и увереност в себе си. Можем само да предполагаме колко трудности е преодолявал по време на социалните и исторически промени.

Информацията за пътуванията му остава ограничена: известно е обаче че посещава Северна Италия, а през пролетта на 1524 г. минава през Лион и Авиньон; есента на 1526 г. го отвежда към Нидерландия. Освен това предприема едно важно пътуване до Англия преди окончателното завръщане в Базел; бягайки от религиозния фанатизъм по времето на Реформацията, той се установява трайно в Лондон където умира през 1543 г., достигнал зрялост във великото си творчество.

Биографията му остава загадка за нас; всичко ценно можем да открием единствено чрез неговото мащабно художествo наследство. Онези факти за живота му ни убягват зад богатството от рисунки - цветовете им дават представа за страстната природа към изображението както човека така и видимото около него.
Изкуството на Холбайн произлиза от уникалния талант който притежава – той комбинира трезв подход към формата без сантиментални намеси или лични настроения . Така тази рационалност показва не само индивидуално дарование но отражение “научният характер” типичен за немския хуманизъм , стремящ се към реализма над идеала , присуща черта натуралното изкуство северните земи .

В основата стои рисунката която служила като стъпало към завършените произведения подчертавайки точността й още повече значението й идва именно там .
Петя Дочева