Мечтателите

Гилбърт Адеър споделя, че решението да промени заглавието на своя роман е дошло от самия Бертолучи. Така “Блажени невинните” се трансформира в “Мечтатели”. Романът, публикуван през 1998 година, достига до своето признание пет години по-късно, когато един известен режисьор открива в него потенциала за създаване на добър филм. Киното неведнъж е проявявало интерес към литературата и често й предоставя нова възможност.

Сцената се развива в Париж през 1968 година - трима мечтатели са обединени от страстта си към киното... (Важно е да отбележим, че Адеър временно работи като кинокритик). Френските тийнейджъри Тео и Изабел приемат американеца Матю, виждайки в него сродна душа с общите им увлечения.

Романът на Гилбърт Адеър не разглежда барикадите или протестите; вместо това той изследва магическото взаимодействие между тримата младежи сред историческия контекст на 1968 г., казва Бертолучи. Невиненото гледане на филми в апартамента без родителски надзор прераства във взривяване на страхове, сънища и желания... Този утопичен рай за любов е пространството, където тримата киномани преминават граници и опознават силата на въображението си.

Ако някои читатели видят само скандалното съдържание в книгата, може би те просто са остарели и вече не помнят непокорното търсене на щастие от младостта си. Гилбърт Адеяр отбелязва: "Наистина колкото повече остаряваме, толкова по-малко стават причините да се надяваме за щастие."

Авторът успява да представи историята без носталгия или заблуди; едновременно с това създава произведение, което отдава почит към киното по убедителен начин. За Бертолучи тази провокация не остава незабелязана – книгата вдъхновява неговото творчество и резултатите говорят сами за себе си.