Алхимикът

Алхимикът взе една книга, донесена от някой член на кервана. Тя нямаше корица, но той успя да открие името на автора - Оскар Уайлд. Докато разглеждаше страниците, попадна на разказа за Нарцис.

Той бе запознат с легендата за Нарцис - красив млад мъж, който всеки ден се наслаждавал на собственото си отражение в езерото. Толкова бил обсебен от себе си, че един ден паднал и загинал във водите. На мястото, където е паднал, поникнало цвете наречено нарцис.

Но историята при Оскар Уайлд не завършва така. В нея се описва как след смъртта на Нарцис дошли ореадите — горски божества — и видели как сладководното езеро било изпълнено със солени сълзи.

- Защо плачеш? – попитали те.
- Плача за Нарцис – отвърнало езерото.
- Не ни учудва твоят плач за него – продължили ореадите. – Всички ние го преследвахме из гората, а само ти имаше възможността да виждаш красотата му отблизо.
- Ами Нарцис действително ли беше красив? – питало водоемът.
- Кой би могъл да знае това по-добре от теб? – учудили се ореадите. – Все пак именно над твоя бряг той всяка сутрин навеждаше глава към водата?

Езерото помолчало известно време и после казало:
- Аз плача за Нарцис, но никога не забелязах неговата красота. Плачем защото всеки път когато той легнеше до мен, аз можех да видя моята собствена красота отразена в очите му.

- Каква прекрасна история! - каза Алхимикът.”
Паулу Коелю