Plexus II

През 30-те години, когато Хенри Милър напуска Америка и се отправя към Париж, за да живее като литературен бохем, той описва този преход от предишния си живот и своето възраждане като писател с термина "розово разпятие". Тази драматична промяна служи за основа на някои от най-вълнуващите му произведения, които изразяват неговото усещане за освобождение и истинската същност на духовния живот. „Плексус“, вторият том от трилогията „Розовото разпятие“ (включваща още „Сексус“ и „Нексус“), представлява художествено обобщение на трудния и необичаен живот в Ню Йорк на Милър и неговата загадъчна втора съпруга Мона. Страстно желаещ да пише, той оставя работата си в известната Космодемонична телеграфна компания. С ужасно малко средства, но с абсурдно щастие, техният живот става борба без почивка за оцеляване. Публикувана първо в Париж през 1953 година и забранена в Америка и Великобритания почти петнадесет години по-късно, "Плексус" е радостен и еротичен омаж на бунтовническия начин на живот. Величието на Милър се крие в способността му да усети всичките страхове и паники у човека. Като автор той никога не спира да пише, защото има какво да каже относно странните или не толкова странни личности около него; тяхното присъствие е неизменна част от живота му. Той пише с безразсъдна енергия и искреност. Повече от всеки друг човек живее извън установените норми; притежава магнетични очи и прониква дълбоко във всяка лична история около себе си.