Бялото слънце на пустинята

Когато чуете "Бялото слънце на пустинята", какви мисли ви идват наум? Вероятно си представяте царския митничар Верешчагин, който с чаша водка и омръзнал черен хайвер пее с пресипнал глас:

"Ваше благородие, госпожа удача..."

Филмът е истинска класика, така че от книгата със същото име не можем да очакваме много. Но всъщност "Бялото слънце на пустинята" преди да стане сценарий, представлява изключителен роман, написан от двамата автори през 1965 година. Разбира се, в този вид той нямаше как да премине строгите проверки на съветската цензура. В него не само липсва идеология, а понякога дори се проявява явна антисъветска насоченост. Обаче това не е основното му достойнство днес. Най-важното е, че "Бялото слънце на пустинята" предлага прекрасно литературно произведение и може да бъде прочетено наведнъж като шедьовър в руската и световната литература. Герои като боецът-червеноармеец Сухов, Петруха, Саид и Абдула – познати ни от филма на Владимир Мотил – запазват своята идентичност без конфликт с екранните образи и получават удивително богато белетристично измерение.

Невероятно е как романът изглежда толкова актуален въпреки годината си на написване - 1965-та; стилът му демонстрира забележително литературно майсторство. Произведението е динамично, но далеч от примитивния тип екшън: то предлага по-дълбоки детайли и диалози – интелигентни размисли за живота такъв какъвто беше през бурните години в Русия и Средна Азия... Преводачката Светлана Комогорова показва отлични езикови умения тук както винаги.

"- Как попадна тук?
- Стреляше се - кратко отвърна Саид."

Тези лаконични реплики характеризират времето навремето – време изпълнено с любов, приятелства и смърт.
Тази книга определено няма да разочарова истинските ценители./Бойко Ламбовски/