Крадецът на праскови

Вече съм споделял и ще повторя, че всяка европейска нация би се гордяла с Емилиян Станев, но ние, българите, все още имаме колебания!

Творчеството му беше изпълнено със сладострастие. Той се наслаждаваше на писането си и търсеше удоволствие в него. Но имаше и моменти на дълбока тъга – сякаш студена слана бе покрила всичко около него. В тези периоди той изглеждаше мрачен и затворен, като човек, загубил всичките си надежди... Беше здрав духом, но лесно уязвим!

Емилиян беше мечтателна натура и един от малкото българи, които са опитали както небесната радост, така и адската страст... Каквото е видял там след смъртта си го описва без да пропусне нищо или да добави лични интерпретации.

След неговата кончина ние останахме с един глас по-малко тук на земята. Представям си как той стои отсреща в отвъдния свят – пушейки цигара и наблюдавайки ни: „Какво чакате толкова? Защо не действате?”

Как мога да отговоря на този велик писател?... Наистина ли знам защо продължаваме да чакаме? Може ли някой изобщо да даде отговор?

Йордан Радичков