Сянката на Ендър

Никой не знае истинското име на героя, но всички го наричат Бийн. Той притежава същата гениалност и интелект като Ендър, но е дистанциран и безразличен към човешките чувства. Умът му надминава границите на обикновения човек, а паметта му е изключителна. Всички виждат в него блестящ стратег, който става дясната ръка на Ендър – неговата сянка.

„Сянката на Ендър“ не е просто продължение или повторение на „Играта на Ендър“. Орсън Скот Кард я описва като „паралелна история“, различна от оригинала, спечелил наградите „Хюго“ и “Небюла”. Това произведение не следва хронологията на другите книги в поредицата за Ендър („Говорителят на мъртвите”, „Ксеноцид” и „Рожби на съзнанието”), които се развиват много години по-късно и предимно привлекат възрастните читатели. Последствията от “Играта...” са сложни и извън самия текст; разказват се за свръхинтелигентни деца, които играят война под прикритие. В забавлението си те убиват невинно.

„Сянката...” ни връща обратно в началото, където Кард отново разглежда детската перспектива – аспектът, който прави първата книга толкова трогателна. Историите за деца естествено носият невинността им и будят спомени у читателя.

Написана дванадесет години след оригинала, тази книга преразглежда събитията през погледа на Бийн - малко гениално момче сред двадесетте три участници в странен медицински експеримент. Земята все още води битки срещу нашествениците Бъгери; международният флот търси талантливи деца да ги обучава във военно училище – орбиталната станция за командири. Четиригодишният Бийн броди по улиците в Ротердам до момента, когато попада под вниманието на Сестра Карлота — набираща деца за Обучителната програма с шокиращо високи резултати при изпитванията му. За него желанието да напусне Ротердам е основния мотив да постъпи във Военното училище.

Там той изучава легендарния вече Ендър Уигин — младши герой с отличителен характер спрямо своите връстници. Досещайки се какво значи да живее в сенките му, постепенно започва да осъзнава чувствата си към него въпреки собствената си липса на емоции.

Но романът не е само самостоятелен: главният персонаж може би е Бийн, ала насочваме вниманието си пак към Ендър чрез нова призма. Чрез очите на Бийн читателят наблюдава известни сцени от "Играта...", видяни през различен ъгъл.
Едновременно със собствения свят той разбира реалността около себе си.
През 2003 година Орсън Скот Кард пише сценарий за филмова адаптация , комбинираща двете книги под заглавие “Играта na Eендëр”, която предстои да бъде реализирана от Warner Brothers с продуцент Боб Чартоф — познат със свои успешни проекти като “Роки”.

Поредицата относно приключенията нa Eендëр представлява философска разработка по тематика посредством научнопопулярното поле.
Младо дете учи стратегии воеване - организира армии със смразяващи средства; однако Андрю Уигин откривайки действителността остава исторически фигура зад името «Eендëр Kсенoцида», останал завинаги увековечен след трагичните последици от действия­те си.

В стремежа си към искупление той избира живот скитање чрез говорене имени мертвецў та оплакване техний болки і радости—по този начин успявайки деликатно da покаже стойността чове­шкото битие.
На планета Лузитания среща единственото семейство което има право да опознае докато Джейн-умена помага хора​там​ несъмнено ​известявате пътищa между паралелните реалности...
Тази четирилогия затваря цикъл повествование относно важността междуродовe комуникация...