Клонингите си отиват

С този роман завършвам моята история за клонингите. Когато през 1971 година написах първия "КЛОНИНГИ", вярвах, че той ще остане единствен. Но идеята за клонирането, която някога изглеждаше като мечта на човечеството, се оказа реална заплаха (която винаги съм смятал за такава), обещаваща не безсмъртие, а по-скоро израждане и преждевременно остаряване.

Моето убеждение е, че ВСЕКИ ЧОВЕК Е УНИКАЛЕН И НЕПОВТОРИМ. Дълго преди нашумялата реклама на Клонейд относно първото клонирано бебе, аз написах втория си роман “Клонингите се завръщат”. В него сякаш описах точно тази клиника с нейното желание за слава и печалба. След шумната реклама обаче настъпи убийствено мълчание. Защо ли?
Защото истинската заплаха от израждане е факт. Всеки човек е уникален. Дори учените осъзнават, че бъдещето принадлежи само на репродуктивното клониране и особено на стволовите клетки, които често биват пренебрегвани след раждането."