Момчето, което ходеше с краката нагоре

„- Чакай! За какво черно ми говориш?
- Става въпрос за онова от долната земя. То не е виновно. Аз бях първият, който разклати всичко. Не знаех, че имам толкова сила. Ако бях наясно, нямаше да се опитвам да клатя.
- Какво точно си разклащал? – попита объркан зеленият.
- Черешата, разбира се. После Стриганата глава и Вакльо ми казаха да спра с клатенето, защото така започвали войните – от нищо и никакви причини, но вече беше късно. Черното момче беше ядосано. Помислих да почеша корема на един самолет и да му скоча, но то разклати корените толкова силно, че дори такъв катерач като мен не успя да устои. Клонът се счупи и аз паднах долу. Ако бях син на цар, щеше вече да има война заради това. Имало е късмет в случая - попаднал съм именно на мен; хем съм добър човек, хем не особено богат. А ти казваш ли ми, че никой от вашите не е паднал?“
Васил Загорски