Grimm's Fairy Tales / Andersen's Fairy Tales

Чудесният музикант

Имало едно време един удивителен музикант, който вървял сам през гората и размишлявал за различни неща. Когато му свършили мислите, той си казал: „Ще се уморя да бъда тук, затова ще си намеря добър спътник.“
Той извадил цигулката от гърба си и започнал да свири така, че звуците отеквали в горичката. Скоро при него се приближил вълк.
„О, ето идва вълк! Не желаех такова дружество,“ промърморил музикантът.
Вълкът обаче продължил напред и рекъл: „Хей, ти музиканте, как хубаво свириш! Трябва и аз да науча как да играя.“
„Лесно е,“ отвърнал му музикантът. „Просто трябва да правиш точно това, което ти кажа.“
„О музыканте,“ казал вълкът, „ще те слушам като ученик на учителя си.“
Музикантът го поканил да тръгне с него. По пътя им попаднали на стара дъбова дърво с кухина вътре и разделено по средата.
„Виж тук,” казал той на вълка. “Ако искаш да научиш как се свири на цигулка, сложи предните си лапи в тази цепнатина.”
Вълкът изпълнил заповедта му; но докато го направил, музикантът взел камък и бързо заклещил лапите му с едно движение – така бързо станало, че вълкът останал пленник там.
“Постой тук до завръщането ми,” наредил той и потеглил нататък.
След известно време пак помислил: “Ще ми стане скучно тук; ще потърся друг приятел.” И взел цигулката си отново. Скоро след това изскочила лисица между дърветата.
“Ох! Ето я лисицата!” въздъхнал той; “Не очаквах такова общество.”
Лисицата дошла при него и рекла: “О скъп мой музыканте! Как прекрасно свириш! Искам също така да науча.”
“Това става лесно,” отвърнал той; "просто трябва само да правиш точно както ти кажа."
“О музыканте,” отговорила лисицата," ще те слушам като ученik учителя."
"Следвай ме," рекол певецът; а когато минали част от пътището стигнали до алея с високи храсти от двете страни. Музикантът спрял,
взел клонче от леска , наклонил го към земята със стъпало върху края му . След това наведох втори клон от другата страна:
”Ела насам малка лисица , ако желаеш нещо ново- подай ми левия преден крачок." Лисицата послушала , а той я връзал за клона . ”Сега малка лисица”, добавил тя ; "подай ми десния". Веднъж щом проверявателят видял че всичко е здраво-отпусна ръчките .
Клоните мигновено се извили назад , захапвайки уплашена мишлена във въздуха
"Изчакай там докато се върна", рече ́той
И по-късно пак помислил : "Отново ми доскучава!"
Затова пак взел цигулката – звукa ѝ огласило пространството около тях . И скоро един заек скочил отпред .
“Oh ! Ето зайчето!” произнесло тoй - ”аз нямашe нужда оt такъв компаньон”.
Но зайчето уверено каза:”Ах моят мил музыкант – колко чудесно звучиш ! Аз също бих искалa oснова игре!”
”Няма проблем”, откликнaл истинският маестро.- «Самo трябва даследваш указанията мне».
«O музыка́нт», отвратимият ответши зайцете — »Аз буду внимательным».