Инструментален анализ

През последните десетилетия аналитичната химия е преживяла значителни трансформации, основно в две насоки. Първата от тях е внедряването на физичните (инструменталните) методи за анализ, които подобряват ключови характеристики като възпроизводимост, точност и селективност. Те също така увеличават скоростта и ефективността на анализа, намаляват разходите и позволяват автоматизация на процесите. Втората насока включва използването на математически техники за планиране на експерименти и обработка на резултатите, което дава възможност за оценка на достоверността и значимостта им, както и за извличане на по-богата информация от аналитичните данни.

Съответно с тези радикални промени се изменят начина и формите на преподаване в тази важна област от химическото образование. Целта при превода на настоящия учебник е да подпомогне усилията за усъвършенстване в образованието относно модерните инструментални методи и техния практичен аспект у нас.

В България лабораторни занятия по някои физични методи в аналитичната химия започват да се провеждат още през края на 1920-те години в Софийския университет, но курсът по дисциплината официално се въвежда едва през началото на 1950-те години. Тогава излиза „Ръководство за упражнения по физични методи” (1954), последвано от „Учебник по физични методи” (1965) написан от Хр. Шейтанов и Н. Йорданов – преподаватели съответно в Политехниката и Университета. По-късно са публикувани редица други учебници, пособия и книги върху различни аспекти или конкретни методики свързани с дисциплината.

Днешното значение на тази дисциплина в обучението и практиката показва необходимостта от наличността й у нас с актуална литература, обхващаща широк спектър инструментални техники – както теоретичното им основание, така и приложимостта им под различен ъгъл (апаратура, типизиране na обектите работа със специфични ограничения).