Щит срещу престъпността

Според официални данни, в България има над 2500 регистрирани охранителни компании и поне 100 000 души работят като охранители в частния сектор. Не е ясно дали този факт е положителен или отрицателен. Много от тези бодигардове получават ниски заплати и често не са достатъчно защитени от закона.

Докато държавните ръководители се занимават с важността на националната политика, частните охранителни фирми рядко претърпяват значителни промени, особено под натиска на различни лобита. Дългоочакваният закон за частната охрана все още не е стигнал до обсъждане в парламента.

След събитията от 10 ноември 1989 г., много офицери и сержанти от Министерството на вътрешните работи (МВР) и Министерството на отбраната (МО) напуснаха службите си именно когато бяха най-ефективни. Повечето от тях притежаваха опит в защитата на страната и именно те формираха основата на частните охранителни компании у нас. Най-добрите специалисти – предимно бивши служители от специализирали части – успяха да се утвърдят в новото поле.

С развитието на радикални икономически промени, страната ни преживя появата на скрити икономически структури, множество банки, борси и търговски дружества започнаха да функционират активно. Възникнаха предприемачи с идеи за икономическа демокрация, които инвестираха средства във производство. Обаче криминалният свят бързо им показа реалностите чрез рекет и корупция, което затрудняваше легитимното предприемачество.

Появиха се първоначално охранителни фирми; обществото обаче ги посрещна със съмнение поради своя негативен опит с подобен бизнес модел. Липсата на стабилно законодателство относно частната охрана допринесе за недоверието към сектора. Ясно е необходимостта от нова правна рамка, която да регулира дейността му адекватно; всъщност „частната“ охрана вече играе ключова роля в националната сигурност.

Полковник о.п. Борис Борисов