Любителят на стихове

Стихотворението притежава определен времеви интервал, в който аз, като читател, усвоявам предварително установена структура. Внасям своя дъх и гласовите механизми; или поне тяхната мощ, която се слива с тишината.

Отдавам се на един завладяващ импулс на ума: да чета; да пребивавам там, където думите ме водят. Те са написани; техният звук е хармонизиран. Динамиката им следва внимателно обмислен план и те ще се разлеят в мелодии като чисти и великолепни комбинации. В тях са вложени дори моите изненади, които остават скрити напред във времето и съставляват част от ритъма.

от „Любителят на стихове“