Punk 57

„Бяхме перфектни заедно. Докато не се срещнахме.“

Не мога да сдържа усмивката си, докато чета текста в нейното писмо. Липсвам ѝ.

В петия клас учителят ни свърза с приятели по кореспонденция от друго училище. Понеже мислеше, че съм момиче с име Миша, другият учител ме подреди с ученика си Риен. Учителят ми беше убеден, че Риен е момче като мен и затова се съгласи.

Скоро разбрахме грешката и започнахме да спорим за всичко – коя е най-добрата пица на доставка, Android или iPhone, дали Еминем е най-великият рапър…

И така започна всичко. През следващите седем години бяхме само ние двамата.

Писмата ѝ винаги са на черна хартия със сребрист текст. Понякога получавам едно на седмица или три за един ден, но те ми трябват. Тя е единствената, която ме държи в правия път, успокоява ме и приема всичко от мен.

Имахме само три правила: никакви социални мрежи, никакви телефонни номера и снимки. Имахме нещо хубаво помежду си – защо да го разваляме?

Докато случайно не попаднах на снимка на момиче онлайн. Казва се Риен, обожава пицата от Гало и много харесва iPhone-а си. Какъв шанс!

По дяволите! Трябва да я срещна.

Но изобщо не очаквах да мразя това което откривам.

——–

Той не е писал вече три месеца. Нещо определено не е наред. Умрял ли е? Арестуван ли е? Познавайки Миша, нищо от двете би било изненада.

Без него полудявам; имам нужда някой да слуша какво казвам. Само аз съм виновна – трябваше да взема неговия номер или поне снимка…

Може би той никога няма да се върне.

Или може би ще бъде точно пред носа ми и аз даже няма да знам.

"Punk 57" представлява самостоятелен романтичeн разказ подходящ за лица над 18 години."