Произход на българите и началото на българската държава и българската църква

Трето издание с актуален правопис: д-р Николай Иванов Колев

Уважаеми читателю,

В ръцете си държиш произведение на българския историк и преподавател в университета „Александър фон Хумболт“ в Берлин, д-р Ганчо Ценов (1870-1949), публикувано през 1910 г. След нашите възрожденски писатели историци, начело с Паисий Хилендарски, следва значителният труд на Гаврил Кръстевич от 1869 г. Той е завършил образованието си в Сорбоната и владее не само старогръцки и латински, но също така западни езици и езиците на Османската империя. Историята му е написана по всички правила на ренесансовата научна традиция – със стриктно посочване на източниците, точни преводи и критичен анализ. Познанията му за древните извори относно българската история са впечатляващи. Неговият наследник след 1900 година е Ганчо Ценов, който основава своите анализи върху автентичните текстове. Именно те двамата положиха основите за съставянето на "Българските и латинските източници за българската история" от Българската академия на науките след 1950 г., указвайки необходимите извори за този важен труд и предоставяйки множество преводи от тях. За жалост имената им не се споменават в тези работи, което противоречи на всякакви принципи на научната добродетелност.

С оглед тази информация българските учебници би трябвало да включват сведения от древните автори и да предадат вярна картина на националната ни история към младото поколение. За съжаление обаче това все още не се е осъществило.

През петте века турско робство народът ни наред с неговата велика история попадна в забрава. Славянските народи освен тези обединени под руско влияние изпаднаха под чужда власт. Доминиращите империи разполагаха с "учени", които подкрепяха техните империалистични амбиции - твърдейки например че "славяните са недостойни за самостоятелно културно, икономическо или политическо развитие". Така Виенската школа при Австроунгария представяше произхода на българите като турски или татарски например.
След освобождението ролята на руското присъствие беше против възраждането на националната идентичност у нас; целта бе привеждане към Русия чрез формирането й като Руска губерния зад Дунав.
Това оказа влияние върху българската историография чрез преподаватели - руски учени като Дринов и Златарски, които игнорираха Паисий, Кръстевич и Ценов; вместо това безкритично повториха мненията от Виенската школа.
Независимо от това до 1944 г., някои българи продължаваха да публикуват свои изследвания свободно.

Обаче пълното затъмнение настъпва след 1944 г., когато наложеният режим във България предотвратява каквито било публикации извън утвърденото мнение залегнало в учебника по Българска история написан от Иречек — австрийски гражданин.
Контролът над процеса бе осигуряван посредством назначени хора от репресивните органи вътре в Академията по науки.

За щастие именно тогава започнали появяването както споменахме гореспоменати преводи съдържащи ценна информация относно нашата история; паралелни проекти спрямо официалния курс макар досега те все пак да нямали ефект върху преразглеждането новото съдържание въведено около исторически книги у нас.

Ключово значение има книгата нa Цeнов издaдена през 1910 год.; тя стига до заключението основано nа информации oт древността чe „най-великoто население сред траките (според Херодот)“ e оцелялo c много различности прaктически къдe-то zападена Аcтия та между другoто участвалo активнo i живо y живота нa dвете pимсkитe империи...

Нadявам ce тoa произведenie дa бъде важно допълнение към твојата библиотека драги читателю!

1 март 2025
Д-р Николай Иванов Колев
Херцогенаурах
Германия