Кафенето без име

През 60-те години на ХХ век, Роберт Симон решава да открие своето мечтано кафене в помещение близо до пазара „Кармелитенмаркт”. Още в първия ден започват да се събират местни жители – зарзаватчията Наврачек, месарят Йоханес Берг, борецът Рене Вурм, едноокият Харалд Блаха и художникът Миша, заедно с две безименни възрастни жени. Всеки ден те носят със себе си радостите и тревогите от живота си; поръчват кафе, бира или вино и хляб с кисели краставички. През зимата често пият пунш и понякога споделят моменти с напълно непознати хора. Отправят се към дома си сами или по-рядко в компания.

Героите на Роберт Зееталер в произведението „Кафенето без име” преминават през познатите улици около Пратера. Читателите следят обикновените им истории, които се разиграват в малкото уютно кафене, покрито с бръшлян. Те търсят утеха и споделят щастливи мигове; понякога предизвикват любовни конфликти или дори сбивания след игра на карти.