Хартия с воден знак

Не го интересуваше какъв вид перо използва, нито пък се впечатляваше от "знаменцето" му. За него беше важно върхът и стволът да са правилно оформени, за да може ясно да пише буквите.

Какви албатроси с гордо излъчване! Те сякаш бяха виждали само морски вълни и скали, покрити с пяна. Какво надуто величие – тетреви от древните гори, които забравили произхода си и се възгордяли като истински птици! А дворцовите пауни? Те също надценяваха себе си; огромните им опашки само пречеха на писателя, който непрекъснато трябваше да ги отблъсква.

В крайна сметка той можеше спокойно да пише дори с перо от обикновен градски гълъб, който малко преди това е шетал по калта между минувачите или около рибата на тезгяха. Без да осъзнава колко високо би могло да стигне с едно такова перо, което служи за писане - много повече отколкото някога е успял със своите криле и тяло.