Три погледа към Съединението от 1885 г.

Берлинският договор поставя основите на т.нар. „Общонароден въпрос“, който всъщност представлява стремежа за обединение на всички части от българската нация в единна държавна форма, която да включва териториите от Сан Стефано или поне екзархийските райони. Веднага след подписването му, националните и регионалните лидери, религиозните ръководители, революционерите и старите чорбаджии осъзнават, че постигнатата свобода води до нови предизвикателства. Българският народ внезапно попада в пет различни политически, религиозни, езикови и културни среди с реални граници между тях.

Въпросите относно бъдещето на нацията – какъв да е подходът към мирните споразумения и какви практически действия могат да бъдат предприети – са сложни и изискват решение. Лидерите знаят, че значителната историческа промяна настъпва веднъж на поколение.

Националният елит бързо формулира две ключови задачи по отношение на националния проблем: първата е свързана с обединението между двете страни на Балканския полуостров; тя се очертава като цел за интегриране на самоуправляващите се области. Затова започват усилия за установяване на идентично управление в Пловдив и София. Вторият важен въпрос касае Македония – митрополит Мелетий Софийски пише до водача на македонската съпротива митрополит Натанаил Охридски план за действие поне за едно поколение напред: „Смятам деятелността ви трябва да се насочи към просветлението сред македонците чрез разширени права там; така ще защитим населението срещу турските злоупотреби и възстановим църковната власт и Екзархията навсякъде...“.

Дата 14 март 1879 г., Конституцията все още не е официално подписана, български княз не е избран а изпълнителната власт остава под чужд контрол – но планът вече е разработен и приет.

Само седем години след разделянето по Берлинския договор българското общество успява да отхвърли част от клаузите му и обединява двете автономии. България излиза укрепена от кризата с почти удвоено териториялно пространство и население което я утвърджава в балканските отношения. Страната повишава своето самочувствие , което й позволява да продължи със следващите си национални цели . Съединението определено остава най-значимият дипломатически успех във военно отношение след Освобождението.