Кротката

Фьодор Михайлович Достоевски (1821) оставя зад себе си незабравими литературни произведения, сред които „Престъпление и наказание“, „Идиот“ и „Братя Карамазови“. Те го поставят в редиците на най-влиятелните философи и психолози в историята на художествената литература.

В богатото му творчество особено важно място заема повестта „Кротката“. Публикувана през 1876 година, тя е едно от последните му творби и мнозина изследователи я смятат за върхово постижение в неговото творчество. Трагичната история за унищожената любов, изградена около темите на палача и жертвата, остава изключително актуална дори днес.

Макар че много от работите му са били забранявани или цензурирани в миналото, днешният ден ги намира преведени на множество езици, което го прави един от най-четените автори през всички времена.

„Кротката“ се счита за едно от най-дълбоките и завършени произведения на Достоевски. В цялата европейска литература има малко подобни бисери - Михаил Салтиков-Шчедрин.

Според Леонид Гросман, „Кротката" представлява най-добрия пример за вътрешен монолог във всичките произведения на Достоевски.

Дмитрий Мережковски отбелязва: "Достоевски беше пророк. Неговите творби не просто се четат – те се преживяват с интензивност и никога не избледняват от съзнанието."