Духовната империя България

Херодот, известен като "бащата на историята", споменава за нашите древни предци, отбелязвайки, че те са били „най-многобройният народ след индусите“. Те населявали Балканския полуостров от егейските острови Тасос, Самотраки и Лемнос до реките Днепър и Днестър, включително райони около Карпатите и Панония, както и територии между Черно море и реките Морава и Вардар. Въпреки това не се стремели да създадат империя или да завладеят останалия свят. Вместо това развивали творчески умения и оцелявали без чужди ресурси, осъзнавайки риска от загуба в конфликтите. Не търсели роби за строеж на пирамиди или грандиозни храмове за божествата си; умеели да живеят добре с дълбокото чувство за вечност в душите си. Чрез единството на племенните общности с уникални местни традиции – диалекти, ритуали и облекла – те изграждали основата на цивилизацията си, която по-късно вдъхновила келти, готи, елини, римляни и славяни.

В библиотеката на Ватикана е запазен документът ,,Анонимът на Хазе“, който свидетелства как различни племена искали да станат част от българската империя поради справедливостта на българския народ. Интересно е как най-древната раса в Европа успяла да утвърди своя дом в България още когато според проф. Норман Дейвис Европейците били принудени да ходят прави под масата.

Това разширяване на духовното влияние било извънредно постижение за империите; разказът за успеха ни започва веднага след заглавието.

Христо Буковски