И днес, който мине край Вардара мътен... Поезия и публицистика

Поезия и публицистика от АНТОН Н. ПОПОВ, който е най-близкият съратник на Иван Михайлов – ръководителя на Вътрешната македонска революционна организация.

Издателство "ОРБЕЛ" подготвя нова книга, авторът на която ще бъде предмет на обсъждане сред изследователите на македонското революционно движение, които предстои да определят значимостта му в контекста на дългогодишната борба за свобода и национална идентичност на българите от Македония.
Антон Н. Попов е роден през 1928 г. в село Горна Брезница, разположено в Пиринска Македония. Той принадлежи към поколение млади хора с тежка съдба, поради корумпираната политика на българските комунистически власти, които допуснали асимилация и насилствено изменение на етническата принадлежност в неговия роден край. Без надежда за бъдеще пред себе си, през 1953 г., Антон Н. Попов напуска България и се установява в Югославия с намерението да продължи към Западна Европа. Обаче попада под ударите на УДБА и прекарава десет месеца ужасни условия в концлагера "Герово". След намесата на ООН той става част от група емигранти, изведени от Югославия и преместени в гр. Капуа, Италия. Забелязан от отбора около Иван Михайлов – вече живеещ във Рим – като надежден защитник за каузата им, получава помощ да се пресели в САЩ. Там активно участва във функционирането на Македонската патриотична организация; през 1972 г., става главен редактор за списание "Македонска трибуна", а след 1976 г., служи като секретар на Централния комитет (ЦК) там.

Той води упорита битка срещу противниците na делото за македонските българи – инфилтрирани както от София така и от Белград или Скопие – стремящи се да елиминират влиянието của Иван Михайлов като лидер сред българската емиграция не само в САЩ но също така и по целия свят.
През 1982 г., поканен лично od Ivan Mihaylov , Anton N.Popov se vrushta v Evropa i raboti kato redaktor v bŭlgarskata sektsiya na Radio Vatikan . Tova e period , kogato zivee s semeystvoto si pod edin pokriv s Ivan Mihaylov .

Умира крайно близо до великия Тодор Александров - именно тази дата беше записана-1 април 2016 година . Урната с праха му намира последното си убежище близо до този исторически погребален обект сред красотата nPirin планина .