Изобретяване на самотата

„Един ден има живот... и после изведнъж настъпва смърт.“ С тези думи започва „Изобретяване на самотата“ – произведение, в което Пол Остър споделя най-интимните си размишления за отношенията между баща и син. Първата част от книгата, озаглавена „Портрет на един невидим човек“, описва чувствата и спомените на Остър след кончината на неговия баща – мъж, който е бил затворен в себе си, откъснат от семейството и студен по природа. „Както всичко останало в живота му, той виждаше мен само през призма на собствената си самота“. След получаването на известието за смъртта му, Остър осъзнава: „Трябва да напиша нещо за баща ми; ако не действам бързо, целият му живот ще бъде забравен с него“. Под влиянието на желанието да "спаси" паметта за своя родител се появяват у него спомени за странни и дори неприятни моменти. Във втората част наречена „Книгата на паметта“, фокусът преминава от ролята му като син към тази като баща. Чрез комбинация от образи, случайности и асоциации той разглежда теми като раздялата със сина си, умиращия дядо и най-вече усамотението присъстващо в писателския процес.