Милан. Огненият отбор от Италия (Футболен куиз - 300 въпроса от историята на клуба)

В света на футболното величие

За да осветлим забележителността на „Милан“ като един от най-великите футболни клубове в историята, е необходимо да се върнем назад във времето.

През 1988 г. червено-черните триумфираха с първата си шампионска титла след деветгодишна суша. Преди това клубът бе изпаднал в сериозна криза, но бъдещият италиански премиер Силвио Берлускони решително го спаси. Той привлече холандските звезди Рууд Гулит и Марко ван Бастен, а година по-късно Франк Рийкард допълни прочутото трио. Начело на отбора застана Ариго Саки – треньор без особена предистория, който обаче се оказа изключителен специалист.

Следващата година „Милан“ завоюва Купата на европейските шампиони за първи път от двайсет години и защити титлата си през 1990 г. Отне много време – цели 27 години, докато друг клуб („Реал“ през 2017 г.) успее да повтори този успех.

Към края на 80-те и началото на 90-те години „Милан“ стана символ на едно велико време, когато футболните звезди бяха повече от всякога досега. На терените из Европа играеха майстори като Марадона, Карека и Стоичков... Но именно „Милан“ задаваше стандарти за доминация в модерния футбол. Между 1989 и 1995 г., той участва във всички шест турнира за Купата на европейските шампиони (по-късно Шампионската лига), стигайки до финала пет пъти и печелейки трофея три от тях.

По онова време „Милан“ също така властваше над Серия А – най-силното първенство в света тогава. В състава на “Интер” играеха известните германци Матеус, Клинсман и Фьолер - световни шампиони от '90-та година; “Наполи” разчиташе на таланти като Диего Марадона; а цветовете на "Милан" носеха холандците - европейски шампиони за '88-ма година. Италианската лига беше място с невероятни таланти.

Но именно под ръководството на Ариго Саки „Мilan” основоположи нова философия не само в италианския футбол, но и глобално. Неговият иновативен подход със схемата 4-4-2 включваща бързо преливане между позициите показа радикални промени с практичност зад себе си — подобна революция последно бе наблюдавана при "Аякс" в началото на '70-те с Йохан Кройф начело.