Пет кървави изповеди. Българи от Пиринска Македония в капана на югославската УДБА

След преврата на 9 септември 1944 година, българите в Пиринска Македония са подложени на двоен терор. Тези, които не одобряват действията на комунистическия режим, стават жертва на жестоки репресии, а населението започва насилствено да бъде македонизирано – българската идентичност се заменя с "македонска". Много млади хора изпитват безизходица и отчаяние относно своето бъдеще. Някои от по-смелите решават да избягат в чужбина; част от тях преминават нелегално границата с Гърция с риск за живота си, докато други избират път през Югославия към Запада.

Емигрантите, потърсили убежище при Тито, често преживяват истински ад – много от тях са връщани обратно в България от УДБА като диверсанти и агитатори за присъединяване на Пиринска Македония към Югославия. Онези, които не се съобразяват с правилата на югокомунизма и искат да заминат за Запад, попадат зад решетките или в концлагерите. Там те са subjected to severe interrogations and humiliations; някои дори губят живота си.

През 1956 г., след натиск от ООН, всички политически емигранти в Югославия - включително българи, унгарци и албанци - са преместени в лагер в Капуа, Италия. Иван Михайлов, лидерът на ВМРО и постоянно пребиваващ в Рим , наблюдава внимателно емиграционните процеси. Той изпраща своя верен съратник Асен Аврамов да се срещне със новопристигналите емигранти и да определи кои от тях могат да бъдат полезни за работа сред диаспората. След всяка среща Асен прави подробни писмени „доклади“, които съдържат разтърсителни разкази за страданията на тези мъченици.

Тези ценни свидетелства остават запазени в архива на Иван Михайлов в Рим. Г-жа Вида Боева – Попова, която е работила три десетилетия до него като личен асистент , предоставя написаното от Асен Аврамов за публикуване.