Сляпа защита

Тя искаше да им заяви: „Това не е реално. Аз не принадлежа тук. Мястото ми не е сред вас“.

Табита не е убиец.

След като в барака в задния й двор откриват труп на мъж, Табита Харди остава шокирана от усещането за белезниците, закопчаващи ръцете ѝ. Току-що се е върнала в родното си село Оукхам и среща трудности при опитите си да се адаптира към живота там; а сега я обвиняват и в тежко престъпление.

Тя знае, че няма вина.

Животът на Табита попада под строг контрол. Всички улики са насочени към нея, а мнозина вярват, че тя стои зад убийството. Защо е премълчала миналото си свързано с жертвата? Защо никога не спомена проблемите си с депресията и медикаментите? Каква причина я кара да се върне в селото, което явно ненавижда?

Тя смята, че невинността ѝ е ясна.

Без никакви спомени от деня на извършването на престъплението Табита осъзнава необходимостта да проучи всички доказателства и свидетелски показания, до които може да достигне, за да разкрие истината. След това ще трябва сама да я защити пред съда. Но когато дълбоко погребаните детски спомени започват да изплуват на повърхността, тя започва сериозно да се пита дали всъщност познава себе си.

Сама по себе си — уплашена и объркана — тя трябва доказателствено да опровергае обвиненията срещу себе си.

А какво ако самата тя лъже?