Биография на моите филми Ч.2

В "Биография на моите филми. Втора част" Георги Дюлгеров започва и завършва с незасъществували проекти, които остават особено важни за него. Както в предишната си книга, публикувана през 2020 г. от издателство „Аргос“, текстът е обогатен с избрани видео откъси, достъпни чрез QR кодове.

Филмите на Георги Дюлгеров разкриват истини за нас самите чрез съдбите на други хора – те ни говорят за народопсихологията, за сломените души, въздигането и пораженията, копнежите и мечтите, болката и изгубените чувства във времевия контекст както социално, така и лично – това са само част от темите му. Писмената му работа е вдъхновена от желанието да я остави на внуците си. Но той не е само режисьор; винаги е бил учител и сега предлага своеобразни "уроци по кино". Предизвикателството при четене на тази книга е да се опознаят нови аспекти от личността на Дюлгеров - като ученик, разказвач или историк. Знам, че мотивът да се прочете книгата произтича от любовта към запомнящите се филми на автора; но след края ѝ читателят ще помни не толкова самото кино колкото хората и историите зад него – една цветна картина зад кулисите на българското кино.

Професор Петя Александрова

Историята на световното кино отдава почит чехословашката Нова вълна (чешкото чудо) през 60-те години, хвали полската кинематографска школа и признава значението на унгарското кино. Румънската Нова вълна също остава актуална вече около петнадесет години. Българското кино обаче все още няма място сред световните или европейските кинематографии - дори сред източноевропейските! А именно то – особено творчеството от 70-те години под ръководството на Георги Дюлгеров, Рангел Вълчанов и много други талантливи автори – заслужава международно признание.

За да постигнем такова признание обаче трябва аналитично да се върнем назад към златния период на българското кино с достатъчно дистанция във времето, която може ясно да разграничаваме стойностното от несъдържателното.

Не познавам по-добре структурирана критика спрямо соца отвътре от работата направена от Георги Дюлгеров в "Авантаж". Там острата критика срещу социа-листическите порядки като култура основана върху лъжата съжителства със съпричастие към малкия човек който играе играта със системата — понякога успявайки да се измъкне или пък ставайки неин партньор — но винаги търсещ своето щастие под слънцето.

Книгата предоставя безценен поглед отвътре върху биографијата нал неговита филми.Важно е за разбиране как сме стигнали до величието нa „Авантаж“ И „Мера според мера“, което можем единствено ако проследим генезиса мy И процеса нa развитиeto na този велик майстoр.

Доцента Димитър Камбуров