Бувар и Пекюше

В едно интервю Салман Рушди беше запитан какво му харесва най-много във френската литература. Той посочи Рабле и произведението „Бувар и Пекюше“. Причината да избере именно него е, че това представлява Флобер в една различна светлина от тази, която виждаме в „Възпитание на чувствата“ или „Мадам Бовари“.

Тук става дума за Флобер, който се занимава с несериозното – нещо, което всъщност е заложено в самите основи на сериозните теми. Несериозността предизвиква смях у нас, но също така ни кара да се замислим защо често сериозните въпроси – особено те – провокират нашето иронично поведение и дискретна усмивка. И обратно: защо несериозността, гротескното или дори човешките слабости като глупостта и унинието будят у нас съчувствие? Защото Флобер не е само авторът на Мадам Бовари, както много пъти го наричат; той не е единствено свети Антоний, както твърдят някои. Всъщност той включва и героите от Бувар и Пекюше. Именно поради дълбокото си познание за тях Флобер щедро споделя симпатията си към тези персонажи независимо от обстоятелствата.