Невинни

„Какво ще предприемем, Ирена? – изрече слабо Александър. – Обвиняват ме в съучастие в престъпления в лагер Р. Извършителят остава неизвестен… Как да се справим с това – всички ние, когато мен обвиняват? И така завършваме… 30 години живеем по този начин, ние българите… сънят продължава безпроблемно. Това е тъжна истина и констатация. Символично, разузнавачът от непознат роман умира от рак – и така ненадейно избягва съучастието си в действията на анонимния извършител. А останалите са принудени да търсят истината. Българският народ носи своя „тумор“ дълбоко в съня си… вероятно затова сме обградени от гледачки и баячки… вместо лечение търсим късмета си. Може би чудото ще ни спаси.
А нашият сън продължава... паралитичният български сън. Страхувам се от възможната трета част на тази история... следващата метастаза. Дияна Боева заслужава похвала за това, че не акцентира върху политическите въпроси и не подчертава „голямата картина“ - защото българската история е по-скоро патологична.

Веселин Веселинов"