Ето имената

Подкупи, незаконно обогатяване, непотизъм и трафик на хора… Теми, които остават актуални и днес. Това е средата, в която живеят персонажите от романа „Ето имената“, свят познат не само на тях, но и на нас самите. Той е изпълнен с измами, контрасти между богатство и бедност, корупция – система, в която можеш да бъдеш част или да останеш извън играта. А какво правят тези, които са далеч от подобна реалност? Те тръгват… Накъде и по какъв начин? С огорчение и безнадеждност в сърцето си те все пак носещи надежда за бъдещето. Дали това ще бъде последният им сблъсък с жестокия живот – глада и мизерията?

Романът на Томи Виринга се развива около две основни сюжетни линии. Първата следва приключенията на група нелегални мигранти с различни съдби; те споделят общо страдание и принуда да напуснат родината си в търсене на спасение някъде другаде – понякога дори цената е собственото им оцеляване. Втората линия представя самотния живот на началника на полицейското управление в Михайлопол – Понтус Бег. Стремящият се към нов смисъл стар полицай осъзнава загубата както на семейството си така и моралната опора около себе си; той се движи през живота без ясна посока или цел. Надежда за пълноценен живот намира в юдаизма чрез преоткриването на евреиските корени по майчина линия.

Съдбите на Понтус Бег и петте оцелели бежанци се пресичат именно в Михайлопол: там странниците осъзнават истинската природа на своето положение - всичките им усилия да преминат границата са били напразни! Полицая е силно впечатлен от историите им; те му напомнят за пътуването на израилския народ през пустинята. А малкият момченце сред бегълците пробужда у него желанието да има син, който да наследи неговото новопридобито еврейско съзнание й вярвания. И може би даже в най-тъмните моменти все още има шанс светлината да блесне над правилния път?