Българска старина Кн.I

Уважаеми читателю,

Г. С. Раковски за първи път публикува списанието БЪЛГАРСКА СТАРИНА през юли 1865 година, благодарение на печатницата на Стефан Расидеска в Букурещ. То е създадено с цел да представя научни изследвания и не се занимава с политика или противоречия.

В първата книга на списанието са включени важни изследвания относно старата българска история:
1. Основи на най-ранната българска повестност.
2. Българското традиционно вероизповедание.
3. Древността на българския език.
4. Предимствата на българския език спрямо старогръцкия, или истинската природа на гръцкия език.
5. Кимерите или кимбриите.

Настоящото издание представлява първото цялостно преиздаване след 155 години от оригинала, написан по времето на Раковски.

Раковски е известен предимно като активист и лидер в борбата за освобождение от османско владичество след проваления опит да пренесе войната от Сърбия в България; малко хора обаче знаят, че той също така е забележителен учен. Задълбочено изучавайки различни езици — османотюркски, старогръцки и латински — той стига до Марсилия, където проучва наскоро разчетените санскрит и зенд под ръководството на френските научни трудове.

Добрите му познания по структурата и граматиката на българския език го водят до значими открития относно родството между него и самскритния както и зендските езици; доказвайки неговата древност в Европа и влиянието му върху гръцкия.

Неговият интерес към народните песни довежда до сравнение между нашия фолклор за галското нашествие със сведенията от античните автори, което потвърждава наличието у народа ни спомени за исторически събития отпреди Христа.

Съпоставянето между стари текстове и национални данни води до заключението, че кимерийците всъщност са част от българската идентичност – тези прозрения остават валидни дори днес.

Забележително при Раковски е как успява да направи тези открития въпреки личните си изпитания: затворническите лагери, преследването му по време на военни конфликти все още докато народът страда под робство а пан-гърцизмът систематично се опитва да заличи нашата култура.

Изборът му na терминология показва задълбочено разбиране; например отказва термина „история“ в полза на „повестност“, защото последното произлиза от много по-древна дума - санскритска или българска - предпочитайки автентичността над наложени понятия като "философия" вместо "мъдрословие".

Лично мен ме тревожеше защо тази книга не беше преиздавана между 1944 г. и 1990 г., когато мястото й сред великите личности остава безспорно? Вероятно причините са две: Първо — извода му противоречаща панславизма доминираща във временната литература; второ — парадоксално свързаността с арийците близка до идеологии подобно германските национал-социалисти – абсурд! Но временното настояще предлага нова възможност да оценим богатството от знания та логика предоставена ни чрез труда именно този велик ум.

Надявам се скромният ти архив с историческа литература скоро ще бъде обогатен благодаря това издание!

1 юни 2020