Юдейската война

„Войната на юдеите срещу римляните е най-значимото събитие в конфликтите между народи и градове, не само през нашето време, но и в историята. Това военно противопоставяне е многократно описвано от различни автори. Някои от тях не са били свидетели на самите събития и черпят информация единствено от устни предания, докато други, макар да са присъствали, поради своя привързаност към римляните или ненавист към юдеите изкривяват фактите. В резултат техните произведения често съдържат обвинения или хвалебствия вместо историческа истина. Поради тази причина аз, Йосиф – йерусалимски свещеник и син на Матей – който първоначално се бях включил във войната срещу римляните и след това станах принудителен наблюдател на последващите събития, реших да запиша своето разказване първо на родния си език за азиатските народи и след това го преведох на гръцки за хората под властта на Рим.“

Йосиф Флавий е роден като Йосиф бен Матитяху в заможно семейство с религиозно наследство в Йерусалим; майка му произхожда от известния род Хасмонеевци. На 19 години той става член на фарисеите и придобива влияние в Юдея. Около 64 година е изпратен в Рим с молба до Нерон за освобождаването на няколко видни евреи. Там обаче попада под арест при Нерон, но впоследствие получава свобода благодарение на Попея Сабина.

Йосиф записва историята на евреите с акцент върху I век слънчево време н.е., а основните му творби са "Еврейската война" (около 75 г.) и "Юдейски древности" (около 94 г.). „Еврейската война“ проследява въстанието против римската окупация чрез погледа на евреин спрямо гръцката и римска аудитория. Тези трудове предоставят ценна информация относно юдаизма през I век както и ранното християнство - споменавайки фигури като Яков братът Исусов, Йоан Кръстител и самият Исус.

През 66 година Флавий участва активно във Голямото въстание срещу римлянити със задачата да защитава Галилея; след загубата преминава към страната на враговете си – ромлняте . Близък става до командирa Веспасиан , приема фамилията Флавий , а според легендата дори пророчествал неговото бъдеще царуване .

След възхода във властта ат Веспасиан , Йосиф идва обратно у дома ; там императорът му осигурява пенсия . Той остава задълго в Рим където пише редица книги посветени над тематики свързани с народа си . Поради недоброто владеене гръцкият език той предпочита арамейския написание , ползвайки помощници за превод .

Флавий притежава значително познание относно религията културата своиeтo население . Благодарение намесaти извиделност , много уважавани историци какъвто Дион Касий цитирали него работа ; Според Евсевий Кесарийски негова статуя била поставена сред обществени места Рима

Умира около сто годишният животопровеждане при управлението наприемникаТраян."