Загадките на безумието

„Загадките на безумието“ (2004) представлява минироман, в който албанската действителност от началото на комунистическия режим е показана през погледа на детето – такъв какъвто е и самият автор по това време. Това произведение, което носи автобиографични черти и притежава типичния за Кадаре усет за абсурдността, ни представя различни персонажи: братовчедът, загубил къщата си за три дни, оскърбения чичо с намерението да посегне към револвера, както и една комунистическа партия, която излиза от нелегалност след като вече е завзела властта. Тази партия забранява изучаването на френския, латинския и гръцкия език (детето се пита дали няма да забрани и албанския), въвеждайки единствено руския. Единственият добър дядо – наподобяващ основателя на албанската държава – може да разясни загадъчните събития и сложните отношения в семейството и обществото. „Загадките на безумието“ служи едновременно като автоиронична творба и специфична пародия на предишните романи на Кадаре. Въпреки малкия си обем, книгата заслужено се нарежда сред значимите произведения на прочутия албански писател.