Шепа врани

Като кестен съм с кафяв цвят,

като черноока трънка,

като бърз поток,

като див звяр – такава съм жестока.

„Балада за кафявото момиче“

Тази фраза открива една вълнуваща история за любов, загуба и отмъщение. Джоан Харис черпи вдъхновение от промените на сезоните, природата и фолклора, за да свърже младостта със зрялостта, страстта с мъдростта и мистиката в едно модерно повествование.

Разказът се върти около безименното диво момиче, което обитава сред вълците, дърветата и билките – Странница без минало. Само любовта може да я привлече към чуждия и заблуждаващ свят на Хората – света на именуваните неща. Когато капанът на този нов свят щракне зад гърба й и я отдели от естеството ѝ, изглежда единственото нещо достатъчно силно да ѝ позволи да избяга е желанието за мъст.