Сърдити небеса

На нашата малка улица имаше шест стълба, от които два бяха с електрически лампи. Едната от тях беше пред дома ни. Всяка вечер баба Динка, съседката ни, събираше всички деца на пейката пред къщата и ни поднасяше „бамбони”, докато при слабата светлина на уличната лампа разказваше приказки и страшни истории. Ние винаги предпочитахме по-страшните сюжети. И до днес помня за жената, която в мазето открила черепа на изчезналия си мъж с надпис „Патило и пак ще пати!”; как се случвали различни ужасии около него; или историята за неверната жена и нейния ревнив съпруг, който не могъл да понесе ситуацията и в крайна сметка изял сърцето й, за да бъде само той собственик на любовта й; а също така легендата за евреина, който крадял деца и ги търкалял в бъчва с остри пирони… Историите бяха безкрайни и повечето вече са забравени. Но най-силно ми е останал споменът за момента, когато историите приключваха и трябваше да се връщаме вкъщи. Разполагахме с голям двор с лозница, която образуваше тунел покрай дългия път към дома - това беше най-ужасното изпитание всяка вечер: трябвало бе бързо да премина през тъмния тунел, населен със страховити чудовища, призраци и вещици. Бях убеден, че един ден просто ще ми прескочи сърцето от страх! Петите ми удряха задника всеки път докато бягам назад към сигурността на дома. И така продължавахме всяка вечер - защото следващият ден ние желаем нови страховити разкази.

Сега идва вашият ред да потреперите малко - защото клуб LAZARUS направи тази книга както за наше удоволствие, така и за ваш ужас!
Петър Станимиров