(Не)възможният Адолф

На 8 октомври 1908 година Адолф Хитлер получава отказ от Академията за изящни изкуства във Виена. Какво би се случило, ако решението на академията беше различно? Какъв щеше да бъде животът на младия и срамежлив Хитлер, ако неговите артистични стремежи бяха подкрепени и той бе получил признание? Тази малка промяна в съдбата можеше не само да повлияе на него, но и да преобърне историята. Това е основната идея в анотацията на Брюно Корти за „Фигаро литерер“, която описва алтернативната история, написана от Ерик-Еманюел Шмит - автор, който смело разглежда сложни теми. След творбата си „Евангелие според Пилат“ той продължава да проучва дълбините на човешката природа и задава въпроси как един обикновен човек може да стане чудовище; възможно ли е този процес да бъде предотвратен и дали такъв индивид е различен от нас – хората със самочувствието за доброта.

Със своите думи "емпатия без симпатия", Шмит цели не просто да разбере Хитлер като личност, а също така себе си и всеки един от нас без лицемерие или маскировка. Неговата цел не е преразказване на историческите факти, а проявяване на разбиране към човека зад името му и представяне на нова перспектива както за него самия, така и за света около него.

В действителност Шмит се фокусира предимно върху младежките години на Хитлер до началото на Първата световна война – период непознат за много читатели. С учудване те откриват у персонажа по-човечните черти.

Хитлер мечтал да стане художник и преди провала си бил приятен човек в общуването. Превръщайки се от студент в бедняк след отказа от академията, той развива чувство за озлобление. Войната става моментът, когато успява повторно да намери място сред другите; тя му придава ново значение в живота му. Разгромът на Германия през 1918 г., обаче, нанася поредния удар върху психиката му.