Москва в понеделници

Василий Димов е роден на 7 януари 1957 г. в Бесарабия и завършва журналистика в Московския държавен университет, където пише дипломна работа по литературна критика.

Най-известният му роман е „Алюзиите на свети Посекел“ от 1996 г., който получава номинация за руската награда "Букър" през 1997 г. Немското издателство „DuMont“ закупува правата за превод на романа за период от 25 години и представя немска версия („Die vier Leben des heiligen Possekel“) на Панаира на книгата във Франкфурт.

Други забележителни произведения включват романите „Тбилисимо“ (2003) и „Москва в понеделници“ (2014), също така номиниран за руския "Букър", както и сборника с повести „Профил в слепено огледало“, издаден през 1991 г.

Сборникът с притчи под заглавие „Кафказус“, публикуван първоначално в списание „День и ночь“, заслужава специално внимание; той е преведен на немски език за списание "Lettre International — Berlin" като прозаични творби.

На български читатели им е достъпен сборникът с повести „Профил в слепено огледало”, а някои от тези текстове са били преди това публикувани у нас в списание “Съвременник”.

Стилът, характерен за творчеството на Василий Димов, може да се определи като измислен реализъм. Той самият казва:

„Роден съм по време на православното рождество край Дунав – година, месец и ден са случайност, определена само от нечетни числа. Вероятно затова животът често ме води към 'нечетните' ситуации - или странности, или необичайности без угризения. Може би именно тук идва моят вечен стремеж: роден съм в Бесарабия, кръстен съм в Грузия, любимите ми градове са Москва и Берлин, а закъснялото ми увлечение е Пирин. Винаги съм бил ангажиран с едно единствено занимание - без особени претенции но с ентусиазъм; макар че търпението не винаги ми достига.

След всяка спирала ме очаква нова дъга – възходяща или низходяща. Но независимо от еклектичността си няма обратна посока при този цикъл; защото няма смисъл да търсиш себе си сред места със собствена история след твоето преживяване там. Родината не се намира там, откъдето произхождаш, а там където мечтаеш да намериш покой…”